Реал Мадрид е върхът във футбола. Шампионите на Европа гледат от високо, защото могат да си го позволят. Целта пред Реал е да печели, но със задължителното допълнение това да стане с добра игра.

Убеден съм, че няма по-претенциозна публика от тази на „Бернабеу“. Хората по трибуните имат самочувствието да изискват само най-качественото. Така беше и на двубоя с Лудогорец. Запалянковците на Реал имат предел на търпение и си позволяват освирквания дори по време на 19-та поредна победа...И въпреки всичко хората са толерантни и внимателни, защото в Испания вече са изключително чувствителни дори и по отношение на скандиранията от страна на публиката.

Срещу Лудогорец бе подобрен пореден рекорд, но зрителите изразиха негодувание срещу скромния в мача Чичарито. Стандартите са толкова високи, че нямаш право да не си отличен. Изключение могат да бъдат само собствените юноши, а вече и Кристиано Роналдо, който е издигнат в култ.

Реал се грижи за комфорта на своите момчета. Огромен персонал следи за уюта на големите звезди. Условията за работа са невиждани.

Базата на Реал е на практика съвършена. На нея има десет терена, но част от тях са на практика стадиони. Достъпът до Валдебебас е повече от труден. На нея има два хотела, като единият е изцяло за първия тим. Журналистите не могат да припарят до тази свещена част, в която играчите почиват. Едно от игрищата е вкопано в земята, за да има завет, когато задуха силен вятър. Абсолютно всичко е доста луксозно, което подсказва, защо юношите на Реал пробиват трудно. Все пак футболистите рядко произлизат от богати семейства, а семейството на Кралския клуб е много богато...

Часове преди мача Реал – Лудогорец при мъжете на стадион „Алфредо Ди Стефано“ играят юношите на двата тима. Разликата в класите е плашеща, но не това е интересното. В ложите седи асистентът на Анчелоти. Големият Фернандо Йеро изглежда безупречно. Той е с изключително стилен костюм и гледа видимо заинтересован от събитията на терена. Мачът е лека тренировка, но Йеро чинно изпълнява своите задължения. Опитите да го снимаме завършват с остра забележка. Към тази ложа е забранено да се насочват обективите.

На трибуните личат повечето момчета от другите тимове в школата на Реал. Появява се човек с шуба на Атлетико, който очевидно работи в градския съперник. Присъствието му не дразни местните фенове, те си гледат футбола.

Няколко часа по-късно се озоваваме на митичния „Бернабеу“. Още в понеделник останахме захласнати по размерите и духа, които има този стадион. Петнадесет минути преди началото на мача на трибуните има не повече от 15 хиляди зрители. Условията за влизане са такива, че с първия съдийски сигнал ситуацията е коренно различна. Програмата се спазва стриктно. Минута и половина преди да излязат отборите от уредбата кънти новият химн, който е посветен на Десетата. Времето вече е застудяло, но на стадиона има печки, които така нагряват от козирката, че спокойно може да седиш по блуза. Активната част от публиката е само агитката на Реал, която не е много голяма, но не спира да пее. Разнообразието на фенските скандирания е голямо.

На терена „белите“ играят някак лежерно. Целта е да победят, а Роналдо да вкара повечко. Бележи само веднъж, но със сигурност не е егоист. Другите се натискат да му подават. През втората част португалецът видимо пести усилия, което вероятно е и треньорска заръка. Когато българите атакуват, поне трима от Реал неглижират открито играта в защита. Сякаш това е някакво упражнение на тренировка. През втората част трибуните избухват, защото на игрището се появява младата надежда Хесе. Той избухва за 15 минути, но има проблеми с кондицията и намалява темпото. Феновете нямат претенции, той е тяхното момче.

Ветеранът Арбелоа също се разписва, а това буди усмивки. Още преди мача първите скандирания бяха за испанеца. Черешката на тортата е гол на най-младия – Алваро Медран. Хлапето се радва от сърце, а след мача си тръгва с топка, на която са се разписали неговите съотборници. Забранено му е да говори с медиите, а той сияе от щастие.

Мачът свърши, а часове след него метрото работи и е претъпкано с доволни хора. Реал им донесе поредната порция щастие. Бяха на хубаво място, всички хора по трибуните са позитивно настроени. Не ги подразниха дори и абсурдните викове „Меси“ от българската агитка. Те бяха щастливци, защото видяха последния спектакъл на „Бернабеу“ за 2014 година, а тя е специална. Реал спечели Десетата, прости се с най-големия си кавалер Ди Стефано, Кристиано взе Златната топка, тимът отупа Барса за Кралската купа, а за капак бяха постигнати 19 поредни победи. Дори съседите са доволни, защото актуалният шампион на Испания се казва Атлетико и също е от Мадрид. За три дни в столицата на Испания усещането е, че „дюшекчиите“ са се изпарили. Може би просто е въпрос на гледна точка.

Реал Мадрид е от друга галактика. Така е било, така и ще бъде.