Челси изглежда като щастлив отбор. Седем победи в осем мача във всички турнири в уводните акорди на престоя на италианския мениджър Маурицио Сари.

Този Челси с този Сари дават път на творчеството. Ако си пуснете отново гола на Еден Азар в края на мача на „Анфийлд“ срещу Ливърпул за Купата на Лигата, ще се убедите. Челси, който обича атаката, Челси, който „люби топката“. Притежава я и иска да гради.

Това със сигурност е нещо ново в ерата „Абрамович“. Повечето мениджъри в този период са разчитали на по-затворения, по-защитния маниер на игра. Сега е различно.

Какво обаче промени Маурицио Сари в първите си три месеца начело на „сините“ от Лондон?

На първо място трябва да кажем, че в трите си години в Наполи – между 2015 и 2018 г., италианецът спечели уважението на голяма част от топтреньорите в Европа. Великият Ариго Саки вече определи Сари за „гений“, а Пеп Гуардиола сподели, че „е влюбен в Наполи на италианеца“.

През миналия сезон Сари не успя да спечели титлата в Серия А, а неговият Наполи завърши след Ювентус с рекорден брой точки – 91. До момента този брой точки винаги е бил достатъчен, за да се вдигне „Скудетото“. Е, Сари явно нямаше късмет в това отношение.

Така той останa без нито един трофей в своята треньорска кариера. Междудругото, кариера, която започва доста късно спрямо тази на неговите колеги. Специалистът прави първите си стъпки в треньорската дейност едва на 30 години, но до около 40-ата си година води нискоразредни отбори паралелно с работата си на банков служител.

Сари харесва формацията 4-3-3, заменяйки предишната предпочитана схема на „Стамфорд Бридж“ – 3-4-4, при Конте. Неговият стил се характеризира с изявена вертикалност. Къси подавания с по едно докосване на малко разстояние. Отборът върви „блоково“ напред. Играта се пренася максимално бързо от едната в другата фаза. Търсят се топки между линиите след няколко паса в „триъгълник“ между отделните близкостоящи играчи.

Бековете се впускат в предни позиции, а централните бранители следят топката, а не противниковите играчи. Както каза Сари преди време: „Искам защитниците да гледат топката, да игратя с нея – а не с нападателите“.

Да, това сякаш отваря голямо пространствo зад линията на защитата, но нападателният футбол изисква жертви.

Именно този директен подход се хареса на собственика на Челси Роман Абрамович. Той видя в Сари усмихнатия, но много стриктен „чичко“, който да внесе авангарден полъх, настроение и ред на базата на „сините“ в Кобъм.

Антонио Конте бе „бос“ в пълния смисъл на думата – дръпнат и горделив, с леко аристократичен подход. Тренировките са водени от треньора на отбора, а самият Конте съблюдава зорко, реди състава и регулира сякаш „отгоре“ всички процеси.

При Сари това го няма. Сегашният наставник на лондончани е доста по-земен, като се стреми да разговаря с всеки един на тренировчъчната база, има чувство за хумор и опитва да създава настроение.

При Конте голям проблем бе и неговото непрекъснато желание за активност на пазара. Абрамович обаче търсеше финансова стабилност и почти неудовлетвори желанията на мениджъра.

 За да прикотка Сари начело на своя клуб Абрамович все пак се реши да хвърли едни 50 млн. паунда за бразилеца Жоржиньо. През това лято „сините“ счупиха и рекорда за най-скъп вратар в света, давайки повече от 71 млн. паунда за баска Кепа Арисабалага. Е, изглежда, че трансферни полемики в Челси в момента не липсват.

Като човек Сари е много неконвенционален. Той пуши по повече от 4 кутии цигари на ден. Именно поради тази причина Челси реши да направи специална стая за пушене както в съблекалнята на „Стамфорд Бридж“, така и на базата в „Кобъм“.

Сари също така обича да ходи на кино, да чете книги, и по-специално поезия. Поетичният му романтизъм видимо дава отражение в изповядвания игрови стил.

Преди време един италиански журналист от „Gazzetta dello Sport“ сподели, че „ако Конте работи по 24 часа на ден, Сари работи – 48 часа на ден“.

Да, Маурицио Сари е обсебен от работата си и влага цялото си сърце и душа във футбола. Информациите гласят, че в първите си два месеца италианецът прекарвал повече от 14 часа на базата в Кобъм в гледане на видеа, в разучаване на противници, в анализ на играчите си.

Маурицио Сари

източник: Gulliver/GettyImages

Една от важните промени около режима в състава, които направи Сари, бе разрешението му футболистите да остават със семействата си в навечерието на мачовете. При Конте играчите трябваше да преспят в хотел и да се съсредоточат само върху предстоящия мач. Това обаче не бе най-добрата формула.

Всичко това означава, че Сари вярва на своите играчи, сигурен е в тяхната самодисцисплина. Което няма как да не създаде по-добър климат в отбора. Междудругото подобен маниер на ръководене на отбора има и Хосеп Гуардиола, който през миналия сезон спечели титлата във Висшата лига с рекорден брой точки и голове, след като позволяваше на своите момчета да са у дома преди мачовете.

Както вече написахме, Сари обича пасовете. Но най-вече да ги осъществява в половината на съперника. Статистика след шест кръга показва, че Челси е отборът с най-много подавания в лигата – 4519. Също така тези подавания се правя с почти 4 метра по-напред по терена спрямо предишния сезон – 44,1 м от собствената голлиния спрямо 40, 1 м през миналата кампания.

Сари „бутна“ своя отбор по-напред и резултатите не закъсняха – 14 попадения в 6 двубоя. 5 от тях на намиращия се в топ форма Еден Азар. Друг важен е елемент в схемата е лятната покупка Жоржиньо – 689 подавания до момента през сезона. Той има повече от 100 паса повече от втория Еймерик Лапорт – 592.

Последователността на подаванията в тима също се увеличи – през миналия сезон 10 или повече паса бяха правени средно по 14 пъти на мача, докато сега това се случва в двойно повече случаи – 10 или повече последователни паса средно 25 пъти на мач.

Градивната роля на Жоржиньо е повече от впечатляваща. Той потегли много мудно в първия си двубой – при загубата от Манчестър Сити в мача за „Къмюнити шийлд“, но постепенно навлезе във форма.  

Челси се адаптира много по-бързо към стила на Сари, отколкото си мислеха всички. Тимът изглежда готов да атакува титлата за пореден сезон в ерата „Абрамович“. Но сега с много по-привлекателен, неоромантичен и настоятелен начин.

„Никотиновият дим“ на промяната лъхна от поредната смачкана цигара в ръцете на бившия банков служител, имащ пионерския дух да изгражда новите философски направления в най-великата игра...