Ако изпълнението на дузпа има своя най-прочут кавалер, това със сигурност е чехът Антонин Паненка. 69-годишният бивш играч на Бохемианс Прага и Рапид Виена е считан за най-големия революционер в изпълнението на 11-метрови наказателни удари, след като успява да вкара по много нестандартен и непознат за света начин последната дузпа срещу Германия на финала Европейското първенство през 1976 г. (в бивша Югославия).

Тогава на Паненка се пада голямата чест да бие последния наказателен удар, с който Чехословакия печели единствената си европейска титла. Паненка избира да матира Сеп Майер с плавно копване на топката в центъра на вратата - изпълнение, което се превръща в символ за поколенията, опитвано стотици пъти от най-големите имена на планетата след това.

В последните години много футболисти решиха да повторят удара на Паненка в големи моменти. Един от най-популярните дузпаджий на съвремието, които често използват този маниер е Серхио Рамос. 

Паненка даде дълго интервю за вестник "AS", в което говори за живота след футбола, спомените от финала с Германия, изпълненията на Рамос и неизлечимия отпечатък, който остави неговата прочута дузпа:

Звездният миг на Паненка

източник: twitter.com/Squawka

Как се чувства Антонин Паненка в момента?

Всичко е отлично, спокойно. В момента съм в Прага и се наслаждавам на живота си.

Следите ли ли испанската Ла Лига?

Да, разбира се. Нямаме много телевизионни канали в Чехия, но винаги може да се намери начин да си актуален за това, което се случва в световния футбол. Виждам, че Рамос често опитва да изпълнява дузпите като мен, целият свят го говори.

Той възражда вашето име с тези дузпи - вкарал е вече 6 такива от общо 16 изпълнения в своята кариера. И вкара при всичките опити...

Истина е, така победата в Белград през 1976 г. се връща отново и отново. Благодаря му много. Какви спомени само!

Какво представляват дузпите на Рамос за вас, след като вие сте измислили този маниер?

Наистина съм горд от това, че Рамос обича да шутира по този начин. Но не е само той. Има много играчи, които го правят. Рамос безспорно е един от най-добрите. 

Видяхте ли последната - срещу Селта (4:2)? Хареса ли ви?

Много. Беше една от най-елегантните в стил "Паненка", които съм виждал. Наистина се насладих. Той тича агресивно към топката, с което обърква вратарите, но след това я копва нежно и тя преминава леко над тях. Един голям гол, без съмнение.

Всеки път изглежда се чувства по-комфортно при това изпълнение?

Със сигурност. Помня първите му опити, които не бяха толкова хубави. Но всички влязоха, а последната бе много важна.

Някои казват, че тези изпълнения съдържат липса на уважение. Вярно ли е?

Не мисля, че има липса на уважение. Питали са ме много пъти и винаги съм казвал същото. Правилата позволяват това изпълнение. Следователно защо да не се пробваш да го направиш. Няма място за спорове.

Разкажете как започнахте да стреляте по този начин?

В моята ера футболистите винаги искаха да намират новото, да творят. Мислил съм много как да правя нещата по различен начин. Същото бе и с тази дузпа - опитах да измисля нов начин. През пролетта на 1974 г., две години преди финала на Европейското първенство, вече бях влязъл във вестникарския обмен с тази дузпа. Вече я бях пробвал в приятелски мачове и работеше. Тествах удара и в лигата на Чехословакия - без грешки.

Рамос: Бях решил да бия паненка, хората се съмняваха в мен, но аз бях сигурен в себе си

източник: Reuters

Колко дузпи сте вкарали по този начин?

Не биех всичките така, разбира се. Мисля обаче, че съм стрелял така около 30 пъти и сгреших само веднъж. Винаги съм казвал - това е ефективно изпълнение, ненадейно, но ефективно.
 
Какво се случи в онзи финал срещу Германия и защо решихте да биете така?

Два месеца преди шампионата знаех, че ако мога да изпълня дузпа, ще го направя по този начин. Чаках, чаках, мачовете минаваха, но не ми се отдаваше възможност. В деня преди финала обаче си представих как вкарвам по този начин...Нещо, за което никога преди това не съм и мечтал - в толкова напечена ситуация, с такава отговорност за отбора зад мен и цялата страна. Колегите обаче ми казаха, че ако застана зад "бялата точка", трябва да стрелям точно така. Никой не ме спря да вярвам.

Сеп Майер каза, че това е унизително, а Пеле ви обяви за гений.

Не съм нито луд, нито гений. Аз съм просто един играч-бунтовник. Дузпата на Кройф, с която асистира на свой съотборник, е нещо подобно. Аз не съм единственият революционер.

Минаха цели 42 години откакто сте в историята. Дузпата "Паненка" има наследство, не мислите ли?

Чувствам се много щастлив от това, след като виждам, че някои от най-добрите играчи в света опитват изпълнението. Не мисля, че е нещо кой знае колко трудно. Трябва да се опитва много пъти. И като всяка дузпа, и тази трябва да има своя индивидуалност. Както са тези на Серхио Рамос.