Едно от най-завързаните градски съперничества в световен мащаб ще противопостави тази вечер отборите на Реал Мадрид и Атлетико Мадрид. Тази вечер от 22:00 часа в Талин „белите“ и „дюшекчиите“ ще опитат да започнат по сладък начин новата си кампания, грабвайки първи европейски трофей.

Диего Симеоне все още няма победа на европейската сцена над градския съперник. Той загуби два финала в Шампионската лига от Реал (2014 г., 2016 г.), а през 2017 г. отпадна на 1/2 - финалите в турнира от "белия балет" след рецитал на "убиеца" Кристиано. Аржентинецът е водил Атлетико в 26 двубоя срещу Реал - печелил е осем пъти, губил е девет и е завършвал наравно още девет от тях. 

Този мач се превърна в класика по европейските терени в последните 4 години. От Лисабон до Милано и Мадрид. Аурата на Диего Симеоне все още не може да надделее над творческия рисунък на Реал, но напрежението в тези двубои стига невиждани висоти, именно откакто „Чоло“ застана начело на Атлетико през 2012 г. Неговият маниер на разрушаване на съперниковите действия превръща в истинска война двубоите между двата тима. Яростен сблъсък с много висок градус на напрежение.

Митичен е двубоят в края на май 2014 г., когато двата тима трябваше да определят носителя на „купата с големите уши“ покрай бреговете на Атлантика. Финалът в Лисабон бе първи подобен за Симеоне, докато съперникът преследваше историята, опитвайки да спечели "Десетата". Купата за Реал щеше да е първа след 12 години чакане.

Тогава Атлетико поведе в средата на първата част с попадение на Диего Годин с глава. Идеален сценарий за дисциплинирания отбор на Симеоне. Нещата трябваше да останат такива до последния съдийски сигнал, а и Реал така и не намираше клиничния удар във вратата на Тибо Куртоа. Диего Симеоне вече усещаше трептенията на писалката, която гравираше в историческия летопис името му сред най-великите...

Симеоне

източник: Gulliver/GettyImages

Чоло вдигаше победоносно ръце и призоваваше феновете на Атлетико на стадиона да подкрепят „дющекчиите“ до последно. Но тогава... Тогава Серхио Рамос излетя като кенгуру в небесата и стреля с глава така, както само той може, след центрирането на Модрич. В 92-ата минута и 48 секунда Атлетико бе сринат. Резултат стана 1:1, но „рохибланкос“ нямаха сили за повече и бяха разкъсани в добавеното време с нови три попадения – Марсело, Бейл и повелителят на „последния“ гол Кристиано. „Десетата“ вече бе във витрината на Реал.

Прокобата надвисна над Атлетико и той така и не успя да победи Реал в голям европейски мач от онзи ден. Симеоне има за какво да отмъщава. Суперкупата не може да замести болката от Лисабон, но ще е утеха за онези няколко падания „на колене“ на Атлетико пред „белите“.

Що се отнася до конкистадора Рамос? Броненосец, който се хвърля с главата напред в мрака. Смелост, която не познава граници. Абсолютен лидер, превърнал се в христоматиен пример за защитник във футболната игра. Както бе написал един испански журналист – „с хора като Рамос, Испания е покорила света през 16 век“.

Серхио Рамос

източник: Gulliver/GettyImages

От Лисабон, през Мюнхен, Маракеш, Милано и Трондхайм - Серхио Рамос е човекът на големите мигове (заедно с Кристиано, разбира се).

Много идентичен на гола срещу Атлетико през 2014 г. бе и този срещу Севиля през 2016 г. за Суперкупата на Европа. „Андалусийци“ прегръщаха трофея, след 2:1 до началото на добавеното време на срещата. Но Рамос нахълта мракобесно в наказателното поле на родния си клуб и с глава изравни в 92-ата минута и 34 секунда – 2:2. В добавеното време всичко бе ясно – нов гол за Мадрид, нова митологична записка в биографията на Рамос.

Това е минутата на Рамос. Както времето след изтичането на редовните 90 минути носи името “Fergie time“, заради огромния брой голове, които вкарваше Манчестър Юнайтед начело със сър Алекс Фъргюсън, така и Рамос се превърна в емблема на 93-ата.

Преди време дори той се пошегува, че иска да смени фланелката си от номер 4 на номер 93.

Но не само. Серхио Рамос се превърна в емблема на самата игра с глава в наказателното поле. Вкара толкова много по този начин – срещу Атлетико във Милано (1:1), срещу Крус Асул в 1/2-финала на Световното клубно първенство през 2016 г. (4:0), срещу Байерн Мюнхен на 1/2-финала в Шампионска лига през 2014 г. (4:0). И още, и още..Толкова са много. Рамос винаги е бил момчето за „мръсните поръчки“ в наказателното поле.

Днес Рамос желае още едно опияняващо изпълнение в наказателното поле. Симеоне все още не може да спи добре, когато се сети за раната на онази 92:48 минута. Задочен дуел, който вече е класика.