Футболът е нещо много повече от спорт. Клише, което за пореден път ни убеждава в правотата си. Доказателството идва от Валенсия. От една история за любовта към отбора и великата игра.

През март клубът отпразнува своята 100-годишнина от създаването си. Точно тогава на трибуните се появи статуя, символизираща връзката на клуба с феновете.

Бронзовата статуя е на един от верните привърженици на тима, един от най-преданите фенове – Висенте Наваро Апарисио. Историята на този запалянко не е от най-леките, но той остава верен на сърцето си. Верен на своя клуб. Завинаги.

Висенте е роден през 1928 година. Още на 20-годишна възраст става член на фенклуба на Валенсия и започва да посещава всеки мач. През 1982 година той губи зрението си заради отлепване на ретината, но дори и след това продължава да ходи на всички домакински срещи. Атмосферата и духът на стадиона е онова, от което Висенте Наваро Апарисио никога не успява да се лиши. До последния си ден.

Да слуша мачовете, излъчвани по телевизията, той окончателно спира през 1993 година.

„Ние всички заедно ходихме на „Местая”. Той се наслаждаваше на заобикалящата го среда, а аз му разказвах мачовете. Загубата на зрението го направи още по-голям фен на Валенсия. Всички познаваха баща ми на стадиона. Преди мача с Лацио ние си забравихме билетите, но въпреки това ни пуснаха на стадиона”, разказва синът на Висенте.

Централната трибуна, ред 15, място 164. Това е мястото на един от най-верните фенове на клуба. Мястото, на което е сядал до последния ден на живота си.

Най-щастливият му миг? Когато Валенсия печели шампионата на Испания. Годината е 2004.

За първи път Висенте Наваро Апарисио е заведен на стадиона от своя баща през 1967 година. От тогава започват заедно да посещават двубоите. Години по-късно, самият той води сина си на „Местая”, за да го накара да се влюби в магията.

Жестът на клуба, да увековечи своя фен и да запази мястото му завинаги, се носи по цял свят. Привържениците, които се възползват от тура на стадиона, спокойно могат да поседят в съблекалнята, да видят пресцентъра, дори да докоснат терена, но най-вълнуващо е да погледнеш през очите на вечния фен - Висенте Наваро Апарисио.